събота , 23 септември 2017
Начало / Жива връзка / Българските следи в Синсинати

Българските следи в Синсинати

Наричан „Кралицата на Запада“, заради бурния си икономически растеж през 19-ти век, в момента Синсинати е третият по големина град в Охайо, дом на над два милиона души, сред които малка, но изключително активна и задружна българска общност, която поддържа родните традиции на 8000 км отвъд океана. Разположен в сърцето на Америка, Синсинати е на около пет часа разстояние от Чикаго.

Изморен и прегладнял от дългия път, екипът на Би Ай Ти заедно с автора на репортажа Елена Хотинова се отбива първо в българското кафе…за автентично еспресо и европейски палачинки. “Идеята беше да започнем да правим само баници и други такива печива. В последствие обаче решихме да отворим и предната част. Всъщност това са два бизнеса на едно място. едното е палачинките, което е отпред и баниците с кифличките, което е отзад”, разказва Ирина Попова, член на Българската асоциация в Синсинати.

Ирина и семейството й живеят от 15 години в Америка. Заведението отваря врати през 2014-та, а малко след това е учредена и Българската асоциация в Синсинати.

“Всъщност организацията беше учредена тук на това място, преди три години. И ние тук добре си живеем. Имаме си училище, за което сме много доволни. За толкова малка общност сме доста активни. Нямаме този потенциал, който има Чикаго, който има Атланта, но жените се стараят да правят всичко по силите си, всички сме много заети, както навсякъде и полагат неимоверни усилия това да се случва.”, разказва Ирина.

От другата страна на река Охайо се намира църквата, в която се помещава българското училище „Родолюбие“. Събота е и стаите са пълни с деца, които четат от буквара, изучават историята на българските ханове и танцуват хора.

11 деца от предучилищна възраст до четвърти клас посещават училището. Голяма част от родителите са доброволци и помагат при воденето на уроците. Разхождайки се из класните стаи, разбираме, че българските деца не са единствените, които ходят на училище. Том е британец, който живее от години в Америка. Има много български приятели и вместо да се връща в Обединеното кралство, по-често пътува до България.

Както на много други места в чужбина, и в Синсинати българското училище е много повече от образователна институция… То е връзката с корените, чувството за принадлежност и националният дух, с които децата, родени в Америка, израстват.

Българските следи в Синсинати не свършват с родното училище. През годините в университета в града преподават няколко наши сънародници. Той е сред най-големите в САЩ и годишно приема над 40 хиляди студенти.

От 2011-та доктор Иван Динев Иванов е асистент професор в университета и директор на бакалавърските програми по международни отношения и политически науки.

“Мисля, че ние, особено представителите на академичната общност, гордо носим името на България, участвайки на различни форуми. В този смисъл допринасяме както за популяризиране науката и на българските академични среди, българската академична дейност в глобален мащаб допринасяме за популяризиране, макар и да не сме в България, макар и да не работим там, макар и да не допринасяме на този етап в страната“, разказва доктор Иванов.

Връзка с България има и професорът по икономика Джордж Вредевелд, който от 2011 г е „Доктор Хонорис кауза на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

Професорът идва за първи път в България през 1990 г. по покана на правителството заедно с екип от още 15 души. Неговата основна задача е да работи с министерство на образованието и чрез своята експертиза да помогне в прехода от планова към пазарна икономика.
От тогава професор Вредевелд посещава България поне два пъти годишно. Връщайки се назад във времето той открива драматични промени от началото на прехода до сега.

“Мисля, че пазарната система функционира добре. когато отидете в градовете няма почти никаква база за сравнение, строителството, което се случи в големите градове, дори и в средно големите градове, магистралите, транспортната система, летищата, хотелите, всичко това драматично се е променило. мисля, че драматични промени има и в училищата. младите хора, които завършват мислят по-различен начин от тези, които завършваха през 1990-та.

Мисля, че България все още се бори с много трудности. мисля, че корупцията е най-големият проблем и трудността идва от там, че не може винаги да вярваш, че законът ще разреши нещата по разумен и справедлив начин, създават се голяма несигурност. Мисля, че това е истинска пречка за растежа на българската икономика. Хората се колебаят дали да инвестират в такава среда. и няма как да се доверят на върховенството на закона, ако смятат, че някоя партия или друга сила ще окаже влияние и ще вземе превес над закона.

Недоверието в закона, страхът, че може и да не отгледаш децата си по достоен начин, но най вече болката от копнежа по несбъдналото се бъдеще принуждават тези десетки българи да напуснат своя дом и да създадат нов в Синсинати. Това не значи, че не носят България в сърцето си и че не произнасят името й с гордост”, разказва професорът.

Българската диаспора в Синсинати е достойна за адмирации, заради съхраняването на традициите, тяхното популяризиране, но и заради гражданското самосъзнание, което поддържа години наред.

Безспорен е приносът на Диди Партридж, която е основния двигател зад учреждаването на Асоциацията на българите в Синсинати, създаването на българско училище, но и активното участие в политическия живот на страната чрез разкриването на секции за гласуване в почти всички избори през последните десет години.

Изборният ден се е превърнал в празник за българите в Синсинати. Той е повод да споделят трапезата си, децата им да си играят с други българчета, а родителите отново да си възвърнат онзи загубен копнеж по България, която един ден отново ще бъде техен дом.

Един ден България отново ще прегърне своите деца от Синсинати, а дотогава те ще живеят със семейството, което изградиха сами и новите традиции, на които поставиха начало.

Вижте също

Живка Петрова: Целта на „Малко българско училище“ е да започне новата учебна година в нова сграда

Директорът на най-голямото българско училище „Малко българско училище“ в Чикагското предградие Ел Гроув – Живка …