събота , 22 юли 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Българите в чужбина искат конкретни хора на „политическата сергия“, не само партии
Бюлетината за референдума на 25 октомври. Снимка: БГНЕС
Бюлетината за референдума на 25 октомври. Снимка: БГНЕС

Българите в чужбина искат конкретни хора на „политическата сергия“, не само партии

„Днес при създадената избирателна система преференциален вот ние, в чужбина, не можем да упражним, защото няма кандидатски листи – гласуваме за партии, не за хора. Естествено е, че интересът на избирателите ще бъде засилен, когато има депутати, за които да гласуват. Както в България избирателят отива на „политическата сергия“, защото има конкретно предложение, така и в чужбина ще се засили интересът. Малко им трябва на хората, за да откликнат“. Така Стефан Манов, който живее в Тулуза, коментира възможността да бъде създаден избирателен район „Чужбина“.

Той извади и друг акцент от необходимостта да бъде въведен такъв район: „В днешната технология по разпределяне на мандатите на втора и трета стъпка гласовете от чужбина не участват. Това е дискриминиране и изкривяване на вота. МИР „Чужбина“ не е някаква екзотика. Страни като Хърватия, Румъния и Македония имат избирателни райони за живеещите в чужбина“.

Председателят на правната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ Даниел Кирилов коментира, че има силни аргументи за създаването на МИР „Чужбина“. „Срещали сме в дебатите и контратези, и известни трудности, които би следвало да се обсъдят. Според мен ще бъде поставен въпросът каква да бъде тежестта на мандатите. Какво е съотношението на българите в чужбина и в България? Трябва ли да се спази тази пропорция или да се даде норма на представителност на българите в чужбина? Нашата основна теза е, че защитаваме правото на българите в чужбина те да участват в изборния процес. Това е важно и за развитието на България, а и за ГЕРБ, защото сме европейска партия“, заяви Кирилов.

Думите му бяха приветствани от Димитър Иванов, който живее в Швейцария и е активист за въвеждането на електронно гласуване: „Радвам се, че най-голямата парламентарна група застава зад това желание на българите в чужбина. Би било добре да се помисли какво ще бъде принципното решение на парламента за електронното гласуване. Важно е законопроектът да бъде писмено оформен, а технически решения да бъдат изработени в рамките на 4-5 месеца. Да не се загубим в техническите детайли“. Иванов добави още, че резултатите на референдума са потвърдили нуждата от електронно гласуване.

Вижте също

koli

Бъдещето на автомобилната индустрия е в електромобилите

Възможно ли е бъдещето днес? Националният доверителен екофонд отпусна 1 милион и 300 хиляди лв …