неделя , 22 октомври 2017
Начало / Предавания / еМисия България / Асен Агов за неяснотите около гласуването във Великобритания и Германия

Асен Агов за неяснотите около гласуването във Великобритания и Германия

Изтичат последните часове за подаване на заявления за отваряне на изборни секции извън консулските и дипломатически представителства, в които могат да гласуват сънародниците ни в чужбина.

За това как биха се решили някои спорни казуси относно провеждането на изборите извън родината – разговаряхме с Асен Агов, съветник на външния министър.

Казусът „Великобритания“

В последните дни стана ясно, че българите на Острова са събрали заявления за отварянето на повече от позволените по закон 35 секции.
Външното министерство няма никаква роля в решаването на тълкуванието на закона. Централната избирателна комисия (ЦИК) е тази, която прилага закона, а ние го изпълняваме технически.

В случая с Великобритания има една особеност. Ако наистина заявените секции са повече от 35, кой ще определи коя има предимство и кой решава коя ще отпадне. Това остава на дискрецията на посланика, който няма никакви инструкции от ЦИК, коментира Асен Агов.

Нашите сънародници, които искат да гласуват, а то е задължително, т.е. онези, които останат извън секциите и не могат да гласуват, какво следва за тях.

По думите му има недомислици в закона, които изглеждат нерешими. Агов посочи още, че при консулатациите в Народното събрание при конструирането на Изборния кодекс препоръките на експертите от МВнР не са били чути.

Той е категоричен, че и Външното министерство, и ЦИК са изправени пред изпълнението на закон, който има своите недостатъци, като и двете институции не трябва да бъдат обвинявани, че има такива недоразумения.

Казусът „Северна Корея“

Агов обърна внимание и към още един спорен момент, а именно според Изборния кодекс има задължение да се открият секции във всички дипломатически и задгранични представителства на България.

„Но възниква въпросът, ако в Северна Корея се изпрати секционна комисия, то тя ще бъде по многобройна от живеещите там българи. Същото се отнася и за посолството в Етиопия, Монголия, изтъкна Агов.

По думите ми спорни дестинации за откриване на секции са и Либия, Афганистан, Ирак и Сирия, тъй като заради военните конфликти е рисковано да се отворят секции там.

Казусът „Германия“

Някои от сънародниците ни в Германия протестират, че не са били уведомени да не подават заявления, тъй като германското правителство, позовавайки се на своето законодателство, отказва да разрешава повече да се отварят секции извън дипломатическите и консулски представителства. Това не важи само за България, а за всички страни, чиито граждани живеят на територията на Германия, подчерта Асен Агов.

Той обясни, че всеки път, когато са правени отстъпки от германската страна, е имало предупреждение, че е за последен път.

Тази година нотата е била връчена на българското посолство на 26 септември, като там се казва, че няма да бъде позволено отварянето на секции извън дипломатическите и консулски представителства.

Не бива да настояваме да се извършва нарушение на правилата в страната, допълни Агов.

За разяснение на казуса в разговора се включи и сънародничката ни Антоанета Тончева, ангажирана с организация на изборите в Германия.

В Германия забранителен режим по отношение на откриване на секции реално няма. А всичко, което не е забранено, може да бъде разрешено. Доказателство за това са добрите практики от 2014 г. за парламентарните избори и за референдума през 2015 г.

Сигурна съм, че германските власти направиха изключение заради намесата не само на Министерството на външните работи, но и благодарие на активността на множество доброволци, каза Антоанета Тончева.

Тя разясни, че при предишната организация за провеждането на избори в Германия, наши сънародници, обединени от идеята за конституционното си право на глас, са изпратили писма с детайлен списък с кординатори по места, които се ангажират да организират секции. Това е било направено в срок, а именно 2 месеца преди изборния ден.

Тзи година попаднахме във времеви капан. Видно е от протоколите на ЦИК, че постъпки са правени, чак след 6 септември, когато изтича въпросния 2-месечен срок, а кореспонденцията на между ЦИК и МВнР е започнала на 2 септември.

От своя страна, Асен Агов се ангажира да извърши пълна проверка на казуса и да изпрати отговор до Би Ай Ти.

Той повторно обърна внимание на факта, че в нотата си тази година германците са били много категорични и не е имало място за отстъпки.

„Нотата е връчена на 30 септември на ЦИК. Защо не са намерили за уместно да го публикуват на сайта си, не зная“, каза той.

Агов изтъкна, че държавата трябва да помисли как да даде възможност на гражданите си да гласуват дистанционно и по пощата.

„Нередно е да въвеждаш задължително гласуване и да не даваш възможност на хората да го направят. Уви, „патриотичният“ порив да се наложат ограничения на българите да гласуват, тук не говоря като представител на Външното министерство, е дълбоко несвободно“, категоричен бе Асен Агов.

Вижте също

Какво крият непубликуваните ръкописи на първия български социолог Иван Хаджийски?

Преди седмица отбелязахме 110 г. от рождението на Иван Хаджийски – бащата на българската социология …