вторник , 28 март 2017 София: +359 2 967 6554 | Чикаго: +1 (847) 616-6485
Начало / Предавания / еМисия България / Архитект Петър Торньов: Зад презастрояването стоят много други проблеми
ARHITEKT картинка

Архитект Петър Торньов: Зад презастрояването стоят много други проблеми

Къде е границата между облагородяване на градската среда и презастрояване и как тя да се променя, без да бъдат ощетени жителите на големите квартали и собствениците на земи и защо се стига до протести? Според архитект Петър Торньов редица проблеми стоят зад презастрояването в столицата. Последният случай изкара хората от кв. „Младост“ на протест и доведе до оставката на районния кмет.

„Проблемите са много и са много стари. Има обсъждания, които са формални. Това е моето лично наблюдение. Тези обсъждания са много зле организирани и се превръщат в едни говорилни, която обикновено завършва със скандали. За съжаление общината не успява да филтрира истински важните въпроси, които трябва да бъдат обсъждани. При такива формални обсъждания се допускат и пропуски“, обясни архитектът.

Той каза, че има и проблем в комуникацията между общината и хората. Според него тази комуникация липсва и хората в „Младост“ не са знаели какво ги чака. Освен това има и много частни интереси и имоти. „Този подробен устройствен план, много преди да влезе в сила, е трябвало да бъде изложен в общината, да бъдат поканени всички засегнати да го видят и да заявят интересите си. Частните интереси са едната страна на монетата. Въпросът е при самото проектиране и промяна на тези квартали, да се информират хората от самото начало. Липсва комуникационния канал. Хората виждат една карта, но никой не знае кой терен е частен и кой е общински. Общините нямат капацитета да правят тези неща, а може би нямат и бюджет“, смята Петър Торньов.

Като добра практика той посочи район „Средец“, който е създал граждански съвет към района. Този съвет би трябвало да комуникират с хората. В някои европейски държави към общините има шоурум, в който хората могат предварително да се запознаят с промените, които ги очакват и да дадат обратна връзка.

„Жилищните комплекси в София и България са рядък случай. В Европа няма такива огромни застроени жилищни площи. В европейските столици те са били проектирани за работници или за хора, които бързо се местят от малките градове към по-големите“, посочи Торньов.

По думите му, в общия устройствен план, който е в сила в София от 2009 г., междублоковите пространства се водят жилищен комплекс. „Заложени са 40% озеленяване, но те са много относителни. Ако има еднофамилни къщи, тези 40% озеленяване могат да бъдат напълно достатъчни, но, ако има огромни панелни блокове, те не са достатъчни“, убеден е архитектът.
Вижте целия разговор с Петър Торньов за проблемите за застрояването в София в следващото видео:

Вижте също

UCHITELI картинка

Гергана Янева за младите учители и образованието като кауза

Гергана Янева е основател и председател на фондация „Тебешир“ гостува в студиото на еМисия България …