неделя , 24 септември 2017
Начало / Предавания / еМисия България / Арабистката Елена Павлова: Най-опасно е дълбокото персонализиране на репресивните мерки в Турция

Арабистката Елена Павлова: Най-опасно е дълбокото персонализиране на репресивните мерки в Турция

Самата държавност в Турция е подложена на огромни изпитания. Колкото повече централизира и консолидира властта си президентът Реджеп Тайип Ердоган, толкова повече навлизаме в неформални държавни отношения, прекрачващи законовите рамки, мерки, политики и стратегическа насоченост за съдбата на Турция. Дали ще се стабилизира страната е много трудно да предвидим.

Това заяви в еМисия България арабистката Елена Павлова. Тя коментира най-вече обявената от турския президент предстояща мащабна реформа във въоръжените сили след потушения опит за преврат от 15 юли.

Промените предвиждат националната разузнавателна служба МИТ, от която Ердоган на няколко пъти изрази разочарование, както и шефът на генералния щаб на турската армия да преминат на пряко подчинение на президента, а не на премиера, както е в момента. Мярката изисква конституционна промяна, за което е нужно подкрепата на 2/3 от парламента, т.е. и на част от опозицията.

Според Павлова всички тези мерки имат за цел да елиминират независимостта на армията и да попречат на директното й участие в бъдеще като опонент на Ердоган.

Тя отбеляза, че промените и техните последици ще бъдат ясни в дълбочина едва след 20-30 години. Със сигурност обаче намерението на турския президент и на съмишлениците му е да внедрят нова кръв и лица в армията, което ще има директни последици за оперативната й готовност за справяне с нарастващата плеада от заплахи – войната срещу „Ислямска държава“, кюрдския проблем, извънредното положение в югоизточната част на страната, бежанската криза и т.н.

Арабистката отбеляза, че много от лицата, заемащи овакантените постове, не са военни, а цивилни, което поставя под въпрос тяхната квалификация.

Става дума за безпрецедентни по мащаб и дълбочина мерки за цялостно подчинение на турската армия на цивилните власти в държавата – не само насочване на различни части на армейските структури към различни министерства, но и коренна промяна в състава на Висшия военен съвет, в който ще участват все повече министри, а генералният му секретар вече също няма да е военнослужещ, а премиерът, даде пример тя.

По последни данни се замислят редица мерки и кадрови промени и във финансовия и частния сектор, което значи, че властта може на практика да влиза и сваля управленчески кадри в частни компании, отбеляза още арабистката.

По думите й мащабът на чистките след военен преврат е безпрецедентен, тъй като ако преди е ставало дума за стотици, сега говорим за десетки хиляди засегнати.

Най-опасното обаче е дълбокото персонализиране на тези репресивни мерки, като провинението не се санкционира само със съответното по закон наказание, но се навлиза в личната сфера и правата на човека, каза още Павлова. Тя даде пример с журналист, чиято съпруга е била взета като своебразен заложник, тъй като самият той не е бил открит у дома си по време на арест.

Репресивните мерки многократно надхвърлят очакваните в една правова държава от демократичен тип. Извънредното положение развърза ръцете на Ердоган и всички мерки са финален етап от дълго развиваща се сага – премахването на всяка пречка пред една бъдеща строго централизирана президентска република, заключи Елена Павлова.

Вижте също

Възможно ли е да сме независими в епохата на глобалния свят?

Колко независими можем да бъдем в глобалния свят? Каква е независимостта на България като член …