четвъртък , 14 декември 2017
Начало / Жива връзка / Актрисата Миряна Каранович за живота като филм и филмите като живот

Актрисата Миряна Каранович за живота като филм и филмите като живот

Животът в днешна Сърбия не е лесен, но да умреш се оказва още по-трудно. Това е накратко сюжетът на филма „Реквием за госпожа Й.“. Копродукцията между Сърбия, България и Македония спечели наградата на Международната федерация на филмовите критици на тазгодишния „София Филм Фест“.

В ролята на госпожа Й. зрителите имаха възможност да видят голямата сръбска актриса Миряна Каранович. За живота като филм и филмите като живот, за контрастите, рутината, емоциите и щастието – с нея разговаря Десислава Димитрова.

„Понякога ви питат как сте просто така, защото е прието, често и без да се очаква някакъв конкретен отговор. Много често и ние отговаряме по този начин, автоматично. Не казваме как наистина се чувстваме. Знаете как е: „Как сте? Добре съм. Защо?“, казва Каранович, чиято героиня постоянно бива питана как е.

„Това е някакъв механизъм, с който се предпазваш от това, че можеш да бъдеш забелязан. Но понякога има хора, които наистина искат да знаят как си, дори ако опиташ да излъжеш или да скриеш това, тези, които наистина се интересуват как си, ще видят това“, признава още тя.

„Госпожа Й. всъщност е изгубила основния смисъл в живота си, когато е починал съпругът ѝ. Във филма няма дори една сцена, която да покаже какъв е бил нейният живот с него, но фактът, че тя наистина е тотално изгубена след неговата загуба, всъщност говори за това каква опора е бил той, колко важен е бил той и как всъщност след смъртта му тя не е могла да се съвземе. И всъщност тази тъга, тази празнота показват, че тя не е могла да предолее загубата му“, разказва Миряна Каранович.

„Понякога за да видите бялото, трябва да поставите нещо черно до него… Така че всъщност това, че тя се намира на дъното, ви помага да видите какво представлява животът, който е вътре в нея, животът, който е останал като нещо съвсем мъничко, но от тази мъничка частица се ражда нещо ново. И тогава тази мъничка бяла точица на фона на всичко черно наоколо е това, което ви кара да се усмихнете. И в нашия живот е пълно с такива примери за хора, които са обзети от тази тъмнина, а изведнъж се появява точно тази светла точка“, споделя актрисата.

„Това е един от онези филми, в които има и смях, има сълзи, има вълнение… има нещо, което на моменти ви стяга гърлото, а в следващата сцена вече ви кара да се смеете с глас. За мен това е нещо огромно… Както и самият живот“, категорична е тя.

Филмът е универсален, не за Балканите, не за света, а за хората и за ценностите, казва Миряна Каранович.

Признава още, че за нея животът е киното, филмите и изкуството.

Вижте също

Живка Петрова: Целта на „Малко българско училище“ е да започне новата учебна година в нова сграда

Директорът на най-голямото българско училище „Малко българско училище“ в Чикагското предградие Ел Гроув – Живка …